Средновековието е сурово време, на изтощителни войни и славни битки, на герои и победени. Оръжието било необходимост и във време на война, и в мирно време – за лов. То е било много ценно като суровина, и като технология. Предавало се е от баща на син, а негодното за употреба се претопявало и изковавало наново. Немарливото отношение към оръжието при българите в ранното средновековие се наказвало със смърт.
Примери за средновековни оръжия за близък бой са мечът, сабята, бойната брадва, бойните чукове, боздугани и др. За далечен бой се използвали лъкове – т.нар. рефлексен или сложносъставен лък, копия и стрели. Българите, подобно и на други „варварски“ народи, са се заклевали в своя меч. Приемали меча за символ на властта.
Сабята е прободно-сечащо оръжие, подобно на меча, но едноостро и с извито острие. Появява се в Европа през VII в. и идва от Азия. Тясно свързани с появата на сабята и породенити от нея изменения в начина на водене на бой са стремето и седлото. Те също са нововъведения за средновековната епоха. Чрез тях се осигурява стабилност на конника и възможност за по-голяма свобода на движение.
За предпазване от ударите на врага в битка били използвани шлемове, щитове и ризници.
Вероятно по-голямата част от оръжието, откривано в нашите земи, е местно производство, дело на майстори-ковачи. Друга част е била придобивана като дарове или като плячка от войните, в резултат на победите на българската войска.