В миналото, а и до днес, облеклото и накитите са израз на обществено положение и материално състояние. Те отговарят на представите на хората за това какво е красиво и ценно, а тези представи се променят във времето. Накитите показват също така нивото на усвояване на технологичните знания и умения. Важна информация за средновековния костюм придобиваме чрез запазените до наши дни паметници като миниатюри, стенописи, а също и находките от археологически разкопки.
Представителите на болярското съсловие (аристократите през Средновековието) са се обличали с луксозни дрехи от коприна, червени кожи и др. Те били внасяни от византийските пазари или придобити под формата на данъци или дарове. Облеклото на обикновените хора е било далеч по-семпло, изработено от лен, вълна и кожи. Типично за българите било носенето на ямурлуци и агнешки кожи, а на главата – калпак. Мъжете носели риза, препасана с колан на кръста, и тесни панталони. От 59-ти отговор на папа Николай I по допитванията на българите узнаваме, че жените, както и мъжете, са били облечени с „гащи”. Този тип дреха се среща в две разновидности като елемент от българското облекло – широки шалвари или тесни панталони, удобни за езда. Традиционният женски костюм се състоял от дълга до глезените риза, украсена с шевици около шията и тесни ръкави. Дрехата на средновековните дами представлява дълга туника (далматика), изработена от скъпи, златотъкани тъкани, богато украсена с разнообразни мотиви. Над далматиката са се носели мантии и различни наметки, отново богато украсени с цветни камъни и бродерии.
Съставна част към облеклото са накитите, които украсяват главата, шията, ръцете и др.
След VII в. фибули (брошки) в България почти не се откриват. Обичайните накити през Средновековието били обеците и наушниците (масивни накити, наподобяващи обеци, но с по-големи размери, за окачване върху кърпа или коса). В някои случаи са носени прочелници – диадеми от метални плочки, понякога украсени с цветни камъни, апликирани върху лента, украсяващи челото. Модерни били забрадките, разнообразни по форма и материал, а също и шапки, съчетавани с тънки и дълги кърпи.
Шията била украсявана с торкви и огърлици с разнообразни, многоцветни мъниста – стъклени или метални, различни видове висулки. Към облеклото са били пришивани копчета.
След покръстването през IX в., вместо амулети на гърдите се носели окачени на верижка кръстове. При някои от тях са се оформяли касети (кутийки), в които са се съхранявали мощи на светци. Чрез образите на Исус Христос, Богородица, или отделни светци, хората са търсели закрила и лично покровителство и подкрепа на начинанията си.
С течение на времето накитите станали по-тежки и сложни за изработка.