Керамиката, или отломките от глинени съдове, които се откриват при археологически разкопки, са един от най-важните източници на информация за живота през Средновековието. Чрез тях археолозите определят епохата, към която се отнасят археологическите обекти, получават информация за храната на хората, за икономиката и търговските им контакти. Всяка една археологическа епоха се отличава с особености във формите и начина на изработка на керамичните съдове.
Сред ранносредновековните български керамични съдове доминират две групи, изработени от песъчлива глина, с врязана украса от хоризонтални и вълнисти линии или от сива, пречистена глина, украсена с излъскани ивици. Животът през Средновековието е бил суров и тежък, съсредоточен предимно в неукрепени селища (села), и това се отразява и върху керамиката. Формите са прости – най-многобройни са гърнетата без дръжки. Те са използвани както за приготвяне, така и за съхранение на храна. По-рядко се откриват съдове за сервиране на храна (трапезни), като стомни, кани, чаши и паници. Като по-луксозни и скъпи съдове, те понякога са били украсявани с глазури в различни цветове.
След ХІ в. се появява една интересна и представителна керамика, наречена сграфито. Тя се отличава с богата врязана украса с растителни, антропоморфни и зооморфни мотиви, оцветена с разноцветни ангоби (ангоба – тънък пласт разредена глина) и покрита с плътна глазура.
Вино, зехтин и зърнени храни са се пренасяли в големи съдове с две дръжки, наречени амфори. Те са се транспортирали предимно с кораби, по морските и речни пътища.
На трапезата си средновековните българи слагали зеле, маруля, ряпа, леща, грах, моркови, праз, краставици, праскови, ягоди, чесън, мляко и млечни продукти и др. Не липсвало и месо от домашни животни – свине, патици, гъски, кокошки, или дивеч, както и риба.