Всекидневието на средновековния български народ било съпътствано от система от обредни действия и ритуали. Важна част от тези ритуали били свързани с раздялата с близки хора и изпращането им в отвъдния свят. Някои от тези ритуали са засвидетелствени при археологически разкопки. През езическия период били практикувани два основни погребални обряда: кремация (изгарянето на тялото на клада) и инхумация (полагане на мъртвия в гроб). Славяните, както и голяма част от българите, са вярвали в пречистващата сила на огъня. Преобладаващата част от некрополите (стари гробища) са биритуални: в тях се открива едновременното практикуване и на двата обряда.
Има случаи, когато воинът е погребван със своя кон, заедно с оръжието и снаряжението си, а жената – с накитите си. Често в гроба са се поставяли съдове с храна и напитки, понякога и лични вещи: ножчета, прешлени за вретено, инструменти и др.
След покръстването на българския народ обредите на трупоизгаряне, поставяне на дарове и храна и жертвоприношения на животни били прекратени. Погребенията вече се извършвали на свети места – в съседство с църква или параклис. По правило средновековните некрополи били разполагани в чертите на населените места. Обикновено към всяка от действуващите църкви или манастири се разкривали некрополи.